Мда, права си - имах предвид състоянието малко или повече след разгара на събитията...
Докато си във водовъртежа - просто си отваряш очите на четири и се пазиш максимално (най-вече от собствените си фалшиви илюзии...) Абе да, съчувствам ти най-искрено, и знам, че е понякога и непосилно трудно дори да повярваш, че Именно този човек постъпва Именно така и Именно с теб... И въпросното звънче този път си е направо камбана в главата ти, дето повтаря непрекъснато - не може да бъде, не може да бъде, не може да бъде, не е честно, не е честно, не е честно... уф... знам, че никак не ти е леко!
Та дори и в такива моменти се обърни към себе си и си кажи - Напротив, очевидно Може да бъде и очевидно лично аз НЕ мога да очаквам честност от него.
Помня как веднъж си написах (аз обичам да си пиша разни неща, при мен върши работа) един много страшен (за мен) Списък на НЕнадеждите. Ммм, много плаках и подсмърчах и исках направо да мра, като видях що напразни надежди съм имала за какви ли не неща... Ама после ми стана празно и опустошено, а после - лека полека се свестих и ми стана определено трезво и облекчено...
Не съжалявай за нищо, не се упреквай, че си някаква наивна глупачка, която се връзва на очевидни лъжи... постъпила си именно както ти е повелявало сърцето и твоите ценности. Направила си всичко възможно, направила си и най-доброто, на което си способна - доверила си се, дала си шанс - не се е получило. Оттук нататък не можеш да отговаряш за сгрешената ценностна система на някой друг. Приемаш, че той е такъв, какъвто Е, и се защитаваш с всички възможни средства от по-нататъшни (себе)разрушения.
Късмет!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Редактирано от Xeй Живoт! на 15.03.06 14:18.