Нали съм си упорито магаре, продължавам с разясненията, щото явно не съм била достатъчно ясна... И се закачам за теб с благодарности за разбирането на проблема
Значи на тия мисли ме наведе една книга на един известен американски психотерапевт. Книгата е излязла преди четири години и за съжаление вече отдавна май е изчерпана от тираж. Казва се "Как да овладеем своя гняв преди той да ни овладее". Тия дни си я намерих вкъщи, попрегледах я и се оказа, че голяма част от олимпийското ми спокойствие се дължи май именно на нея. Мда, поговорката на Лира е съвсем вярна - скритият или явен гняв води до омраза...
Значи Лирка да не скача - вътрешното спокойствие въобще не означава да си мил, пастелен и добър - и съвсем не изключва необходимостта да се защитиш, ако сметнеш, че ти влизат в територията. Дори напротив - убедена съм, че собствената територия трябва да се защитава. От друга страна пък - да навлизаш ти самият в чужди територии или да се правиш на господ бог, ми се вижда напълно излишно губене на време и енергия.
Та една от основните идеи в тая книга е да потърсиш и развенчаеш скритите си Ирационални (т.е. - нямащи нищо общо с действителността, но поддържащи собствените ти мотиви) убеждения. Като ги открием и разбием, определено спираме да се притесняваме за глупости, които не са в нашата власт и започваме да се съобразяваме повече със собствените си желания. В известен смисъл - научаваме се да прощаваме повече и на себе си, и на другите.
Давам пример:
Ето например Литъл Гърл (стискам ти палци!) - тя всъщност няма особено желание да се запознае с новата приятелка, защото това може да я нарани, защото ПРОСТО не й е приятно - има хиляди си нейни причини. Но тя има едно ирационално убеждение, че "Трябва да е добра, защото иначе ще я помислят за лоша" И отива против собствените си чувства и желания, само и само да се подчини на собственото си напълно лишено от основания убеждение, че Непременно!!!!! трябва да е добра... Иначе? Какво ще се случи иначе? А дали някой ще го оцени? А дали всички хора са добри? А могат ли във всяка една ситуация да са добри? А ако им се качат на главата, трябва ли да са добри?
Ирационалните убеждения могат да се преборят, като заменим Трябва със далеч по-мекото - Хубаво би било (да съм добра - но в тая ситуация не виждам защо) или Препоръчително е, желателно е, но... тук не става. Е да, той ТРЯБВА да е добър баща... (ама не е, и ние побесняваме). Ако си кажем - Хубаво би било, ама ей на, не е - ще изпитаме някак много по-малко гняв и разочарование. Това е то силата на думите
И един от крайните резултати всъщност е не само факта, че започваме да се ядосваме много по-малко, ами и факта, че започваме да защитаваме собствените си интереси и територия по-добре. Можем много по-твърдо, че и с усмивка дори да кажем Не, мерси, това МЕН не ме устройва...

Желанията ни трябва да са леки като перце...