Ако омразата към някой може да ти докара „истински душевен римски пир” ... то май нещо не е както трябва. Истинска загуба на време и енергия е да насочиш вниманието си да отмъщаваш на някой от омраза или както ти каза „да въдвориш разбираното от теб равновесие/може и да е псевдо/”.
Явно и ти като мен слушаш български песни ... та нека ти припомня част от една песен излязла наскоро „... никой като не теб не вярва колко много се ранява сам” (Деси Тенекеджиева и Миро от Каризма). Това е – ние нараняваме повече себе си, трупайки омраза, отколкото обекта на нашата омраза.