|
Мразиш го! Мразиш я! Мразиш бившия си партньор, мразиш новата му приятелка или приятел, мразиш бившата или бившия на новия... Искаш да ги унищожиш, дори да не правиш нищо. Или му/й ходиш по петите, звъниш посред нощ или претваш мръсни номерца... Въртиш се нощем в леглото, беснееш, изкарваш си го на децата, жертваш от собствения си живот, изпитваш върховно Справедливо Възмущение, правиш всичко възможно той/тя да си получат Справедливото Възмездие... докато забравиш да живееш наистина за себе си. Можеш да загубиш години, можеш да се саморазрушиш, или без да се усетиш да се подлагаш на какви ли не фактически самоунижения, да страдаш, да крещиш, да се поболееш от нерви, да превърнеш децата си във врагове на самия или самата теб...
В това е иронията на омразата - насочваш я към някой друг, вместо да заживееш най-сетне собствения си живот. Жертваш години понякога, за да отдаваш безсмислени чувства, да кроиш пъклени планове... ехоооо! Спри се! Не забелязваш ли, че животът на бившия или бившата си тече и май не се влияе твърде от твоите чувства? Ама няма възмездие, а ТРЯБВА да има? Защото той или тя не са постъпили както на ТЕБ ти се е искало или както на теб ти се струва правилно? А ти самият дали постъпваш само и винаги правилно спрямо другите? Имаш право да грешиш - и те имат същото право. А кой е казал, че нещата трябва да се случват точно както на теб ти се струва, че е добре? Или удобно? Ти ли си човекът, който трябва да носи отговорност за Действията на другите?... И какво!? Вместо да поемем по собствените си пътища - ние зацикляме на едно място, след един човек... губим години, пак повтарям, безценно време от Собствения си живот, ориентираме се към някой друг, вместо към самите себе си - вместо да направим нещо за себе си, сме се втренчили в някой, на който (уф!) - ами всъщност въобще не му пука за нас...
Един от начините да се преборим с тая разрушаваща ни омраза и да спрем да се САМОНАКАЗВАМЕ заради действията на другите е да си дадем сметка за ирационалните си убеждения... Всеки от нас има рационални и абсолютно ирационални убеждения. Ирационалните са свързани с някакви внушени ни постепенно ТРЯБВА или НЕ ТРЯБВА - от сорта: Трябва да се представя добре или Трябва да ме харесват или Трябва да изкарвам много пари или... абе всеки си знае неговото си безумно ТРЯБВА (да имам прекрасно семейство, да съм добра, а не лоша, да правя еди какво си и еди що си, трябва еди кой си да постъпва спрямо мен добре...) Всъщност понякога напрежението ти спада в момента, в който откриеш и видиш безумието дори само на някое от своите Трябва... Всъщност нито ти Трябва, нито човекът срещу теб Трябва да постъпва така, както на теб ти се струва... Антитрябвация... Срещу собствените ти нелепи на практика изисквания... Антитрябвация към другите, щото и те не са длъжни - ако не щат сами, бомба да падне, пак няма да го направят... Е няма да станат по-добри според нашите собствени представи. Или някой има друг опит?
Та темата ми е за това - че до изнемога трябва да се борим и преборваме с ей такива разрушаващи чувства и представи - да си повтаряме като стихотворение например, че "Омразата е начинът, по който се самонаказваме за чуждите действия" - докато го проумеем, осъзнаем, приемем - ехеее - и тогава е толкова леко и светло и пътища всякакви пред нас....
Желанията ни трябва да са леки като перце...
|
Иронията на омразата...
Иронията на омразата...
