Предполагам,че съм прозвучала много егоистично и глупаво,но ми беше докривяло страшно много.Използвах двата почивни дни да се поразмисля по-сериозно и не толкова емоционално.
Да-историята не е уникална.Наистина имаше изневяра,но не от моя страна и не една.Вероятно е трябвало да му простя,но не успях,особенно след като имоше "рецидиви".Исках да се отдръпна от него и да му покажа,че действията му ме обиждат и ще доведат до пълен срив в отношенията ни.Но той вместо да се поразмисли се "гмурна" в морето на живота.Сменяше жена след жена и правеше детето ни свидетел на всичко.Тогава се реших на развод.В последствие като ме натисна самотата си помислих че може да поправим нещата,но той е обиден.Защото съм го наранила и оставила като куче...
И ето пак момента в който искам да опитаме пак,но вероятно е поредната слабост от моя страна.Радвам се че си излях мераците първо пред вас и малко ме поотрезвихте.