|
|
| Тема |
Кога минава |
|
| Автор |
klarichka (бъдеща свекърва) |
|
| Публикувано | 19.02.06 20:05 |
|
|
|
Едно въпросче към вече разведените. Със съпруга ми съм разделена от 7 месеца. До скоро той не желаеше да се развеждаме, но сме разделени, пробвахме да се събираме. Бях бременна в началото на 4ти месец, като се разделихме. Имахме проблеми преди това, но всички двойки имат и аз се бях донякъде примирила с неговите недостатъци. Беше много нервен и изнервяше мен и се карахме много бурно, но това беше спряло последната 1/2-1 година. Казвам всичко това, за да кажа, че и аз имам вина за всичко. Което не му попречи да ми направи дете и след това да избяга, буквално бягство си беше.
Та на въпроса. Живея сама. Много ми е самотно. Дали това е проблема незнам. Липсва ми. Знам че този човек не струва, каквито и проблеми да сме имали се решават преди да правиш детето, а не. Сега той си живее живота, като се събирахме се скъсаха разни женки да му звънят по тел. , пие, ходи по живот, аз през това време носих детето, не съм се забавлявала нито миг /жените ще разберат/, а сега след като се роди дечко поне пуша и си пийвам винце, но съм затворена вкъщи като затворник. А той си живее живота. Страшно ми е обидно. Мисля за него постоянно. Незнам защо е така. Кога ще мине?
И друго. Мислите ли, че трябва да спра да мисля за него, за да се оправя. В смисъл тотално - когато се сетя да сменям в ума си темата. Доста изморително упражнение, имайки предвид че постоянно се сещам, но върши ли работа?
Freedom awaits, open the gates
Open your mind, FREEDOM'S A STATE
| |
| |
|
|
|