Мила Алия!
Знаеш ли, да ти кажа първо - съчувствам ти и те прегръщам - а за казване - много малко неща могат да се кажат сега...
И въпреки че те видях съвсем за малко - успях да видя, че си смела, жизнена, много честна и пряма, много добронамерена и - отново да повторя - смела! Мога да предположа кое от тези ти качества всъщност те кара да изпитваш болката, която изпитваш сега - честността и прямотата, която очакваш, и вместо които откриваш задкулисни, нечестни игрички, недомлъвки, недораслост, безотговорност - и да не изреждам още. Припомни си обаче, че ние съдим за очакваното поведение на отсрещния човек общо взето по себе си - ако ние самите сме честни и открити - някак естествено смятаме, че и другият е честен и открит и обратното. Опираме се именно на тези си свои черти - и хоп, очакваш твоята прямота да срещне прямота, а тя среща празно пространство - и се стоварва със страшна сила в нищото.
Та да ти кажа, мила Алия - мисля си, че трябва първо - да стиснеш зъби; второ - да си повтаряш много пъти, за да го осъзнаеш - че отсреща няма да срещнеш това, което очакваш, защото ТИ би постъпила именно така; трето - в момента в известен смисъл си като рицар без броня - никакви защити нямаш и трябва спешно да си изградиш каквито и да са - за мен например една от защитите беше да гледам на него НЕ като на човешко същество с нормални реакции (нормални според мен, де), а като на своего рода изрод и чудовище (извинявам се на нежните души за грубостта!), с който не трябва да се постъпва по нормален начин, те - добронамерено, честно и почтено. Затворих очи, стиснах зъби, изтръгнах всякакви чувства, определих безстрастно какво искам за себе си и за децата и какво съм склонна да дам или да се откажа от него - и започнах да действам.
Просто не се учудвай на това, което идва, защото всъщност ще видиш нещо съвсем непознато - напълно непознато същество - и може би ще се удивиш доколко е грозно по същността си. Стискам ти палци, миличка, и ти желая много сили!!!!

Желанията ни трябва да са леки като перце...