Понеже историята май не е уникална... Изневерила си му веднъж-дваж, срещнала си Голямата любов, поискала си развод, работата с Голямата любов не е потръгнала - и хоп! дай да си връщаме питомното... че си е наше и си го искаме и то съответно е длъжно да се върне, щото се разкайваме!!!!! Е, ама той не ни обръща внимание и страни, защото е наранен - ама няма такива работи, нали се разкайваме! Има чувства той, имаааа - и трябва да се върне, направо е длъжен! Щото си го искааааам!!!!!! А то всъщност и ние имаме едни такива чувства - големи, особено засилени, след като той вероятно вече се опитва да има нов живот - не може така! - искаме си го!
..................
Щеше ми се да е смешно - но е тъжно. Познавам за съжаление подобни хора, които си живеят живота като пеперудки... напълно безотговорно и безсмислено, в крайна сметка; които никога за нищо не са виновни, на които всички са им длъжни, защото те се разкайват, видите ли...
Та никак не се умилявам от подобни драми...


Желанията ни трябва да са леки като перце...