Това което ще напиша е не толкова отговор, колкото констатация по отношение на въпроса.
Като че ли, дори и да отказваме да го приемем (поне аз), някак си без да се усетим сме тръгнали натам.
Ето например докато се чудех какво ще обяснявам на дъщеричката си, отговора сам дойде при мен - без да исках попаднах на книжката, в която се разказва как на 7те джуджета им омръзнало да живеят заедно и решили да си построят отделни къщички, за да си ходят на гости и да им е по-весело.
Та ето я и връзката с въпроса - за мен това е добре дошло, но не възпитава ли тази книжка точно в тази насока - да се жениш с нагласата, че така или иначе един ден можеш да се разведеш