С тази мисъл не се свиква, с мисълта че предстои края. По този начин само се удължава агонията. За теб ще бъде най-зле. Защото ти си този който правиш избор. И колкото повече отлагаш толкова повече се объркваш. От всичко което си написал разбирам, че за теб нещата са приключили. Трудното в такъв момент е да преодолееш страха и чувството за вина което те изяжда отвътре.
Разбира се за твоята съпруга всичко още има шанс да се оправи. Тя вижда смисъл все още във вашата връзка. Да обаче когато двама не усещат и чувстват по един и същи начин, с еднаква сила, връзката между тях просто е обречена. В крайна сметка защо е нужно да бадете нещстни заедно, вместо да сте щастливи разделени.
А жената която обичаш, тя е в още по-сложна ситуация. Тя има да прави още по-труден избор. Вероятно и за това те е спряла. Защото тя самата не е готова на тази крачка.
Едно зная със сигурност, колкото повече се стараем и искаме да не нараним хората около нас, толкова повече ние самите страдаме. Да живееш с някой от съжаление няма смисъл. Правейки го ти се обричаш на самота.