Разведена съм от 8 години.Причината беше изневяра на бившия ми съпруг с момиче,което работеше при нас и аз много толерирах,защото беше дете на разведени родители.Разведохме се по взаимно съгласие/след като 4 години го чаках да му "мине",за което съжалявам- за изгубеното време,нерви,
възможности/.Имахме общ адвокат.Сега говорим за всичко,що се отнася до детето,идва и вкъщи.Само че не може и не искам да ми бъде приятел човек,който ме е предал,наранил,обидил.За мене приятелството не е да седнеш с някой да нищиш лафа.Не мислите ли ,че много се принизява приятелството по този начин?И не се ли превръща в изтъркана холивудска фраза?