Може и да съм леко наивна, не споря, но наистина вярвам и чувствам, че бих изживяла живота си с човека, когото обичам. И ако не вярвам в това, по-добре да не живея с него. Така губя само неговото и моето време.

"правилно ли постъпих да разруша всичко "- сигурно някой си задава този въпрос, но само ако е разрушил нещо. Но при условие, че всичко е разрушено и връзката се основава на навик, страх от нещо си и заблуди, не виждам как бих си задала този въпрос.

Всеки има глава на раменете си и сам взима решения за живота си. В случая страдат трима души /дай боже да не са повече/ и както казва Коте сладко, колкото по-скоро се сложи край на този ужас, толкова по-добре.