Каквото и както и да се е случвало, се преживява! Общо взето винаги, когато съм чувствала, че там вече няма да го бъде, съм го правила като "аборт" - бързо и безкомпромисно! просто ставаш и заминаваш, така беше дори при първият ми брак дори имахме дете на 3 години! /Така, че и децата не са оправдание/. Естествено поемаш си всички "за и против" решението си и се справяш с нелеките последствия...така е! Когато са ме напускали съм страдала, но винаги съм си казвала - "ето на равновесието все пак трябва да се запази")))...и продължаваш!
Не превръщай нищо в драма и така минават етапи след етапи...е , да изглеждаш странник, луд, безотговорен, но знаеш , че не е така...опитай се да съхраниш преди всичко себе си, независимо дали това се харесва на околните!/м/у другото това е основната рецепта на "великите", айдеее сега ще ни обвинят в шизо наклонности, но е така...останалото е сивота , рутина....а от това не се ражда нищо градивно ... вселените се раждат от черните дупки!