един, напълно те разбирам как се чувстваш. Аз бях в твоята ситуация преди няколко години, само че месеци наред (а може би години) се чудих как да го напусна, като той безумно ме обичаше, угаждаше и аз бях всичко за него.
И в един момент осъзнах, че ако аз не съм щастлива в тази връзка, никога, ама никога няма да мога да го направя него щастлив. Затова трябва да си тръгнеш - другата е само повод, а не причина.
Моят съвет е за нищо на света да не казваш на жена си, че има друга. Това ще я съсипе, вероятно много ще засегне самолюбието и самочувствието и е възможно да доведе до много грозни сцени.
Според мен трябва да напуснеш жена си и да си изживееш новата любов. И ако след три, пет или седем години срещнеш друга - и с нея се наживей. И изобщо не слушай глупостите изписани тук. За съжаление, или за щастие, така се случва в живота влюбваме се, обичаме, разобичваме, влюбваме се отново... Тук доста са изписали, че горчиво ще съжаляваш след време, ако напуснеш жена си. Е да де, ама също толкова вероятно е горчиво да съжаляваш, че не си я наупснал. Веждувременно ще си й подарил още няколко години мъка, терзания, сълзи.
аз мисля, че човек никога не съжалява за изборите, които е направил. Съжалява за изборите, които не е имал смелостта да направи.