Кажи и го направо. Колкото и да боли поне да е наведнъж. И не прави грешката да оставаш при нея, защото ще нараниш любовницата си пъти повече, защото с нея споделяте любов, а споделена любов се губи най-трудно. Ще страдате жестоко с твоята приятелка, ако се решиш все пак да останеш при съпругата си. Стигнало ли е до там, ако не се съберете по някаква причина, това значи жестока мъка и за двама ви. Това е неописуема болка. Помисли си за момичето, което обичаш, ще я оставиш сама и обезверена и то много повече от съпругата си, защото в несподелената любов има голяма доза чувство на собственост, тя бавно ще го осъзнае. "Мисля че се обичахме и живеехме щастливо." - това го казваш ти, но е в минало време.

Занам, че подписът и вричането при сватбата значат много, но явно при вас не е сработило. Имаш право да грешиш.

И последно да не тръгнеш да правиш дете на жена си, за да укрепиш брака си - най-голямата грешка, да рискуваш щастието на детето заради твоя нерешителност!