ОФФФ, благодаря за куража. Да ти кажа вече не се търпи, щото редовно сънувам кошмари за тая дивотия. И той най-вече щото времето изтича стремително. Но ще трябва да се взема в ръце и да задействам въпроса. Ама тоя държавен ме ужасява откак съм записала, а сега когато само той остана, че и го отлагах толкова години, просто треска ме тресе само при мисълта.
Ама ако доживеем и това да отметна, е тогава вече ще пресуша запаса от бианко и черешки на където отидем да го полеем
Ако имаш стратегии за преодоляване на стреса от предстояща среща с доценти и асистенти - казвай :-)

Поздрави!

ПП. Как да съм спокойна като днес се замислих как е съгласна на английски, преди това пет минути се чудих как е мито за да кажа на шефа кво подписва.