Малеейй!!!
И при вас ли същата простотия бе с книжлетата?
Взех си научната, ама оставих повечето от художествената. От учебниците и ръководствата оставих за синчето, ама той размислил и сега учи друго. Та помолих го оня ден да ми донесе няколко от старите учебници щот студенти ми натрескаха и кво??, не можело, да съм мислел като съм ги оставял. Това като кучето и сламата малко.
Офф!
Дай да не разправям, че днес ми е готин ден, ама на, не мога без клубарите и зех, че се натресох.
Извод:::
всички бивши половинки почват да се Укултуряват. Значи настъпват положителни изменения след разводчето. Знам аз, че всичко е за добро, ама.
ААа малко смяхче от преди две годин, да съм земел едната колона от уредбата, щото това била делбата, всичко поравно. Оставих всички джаджи на синчето със се касети, ролки, дискове и пр. и пр. НЕ, не можело, поравно трябвало.
Баси!
Като оставяш, не може, като поискаш стар учебник дето на никой не трябва, не може.
Кво може? А? Ее не ми се тряска главата в стената. Що ли вече на хилеж ме избива, като се сетя за бившата?