се сдобиха с братче преди няколко дни...
Странно, ама в момента в който се роди... и изведнъж напълно изгубих интерес към него. Ние с бившия почти не контактуваме (децата са големи, имат си телефони, могат да ходят при него когато и както искат - та не се налага да минават през мене тия контакти) - ама той ми се обади да ми поиска телефона на мой роднина гинеколог, който е изродил бебето в крайна сметка...Наглост, а Та имам "късмета" от всякъде да ме уведомяват за подробности... сигурно ще науча повече и от бащата Бляк! Вече ми казаха дори, че въпросното бебе било на десктопа на компютъра му... ох аман, аман :-))))
Всъщност се получи нещо много смешно - децата отидоха да видят братчето, щерка ми веднага го снимала и ми го показа дори... аз доколкото можах любезно отбелязах, че май прилича на майка си... и тая тема напълно затихна в семейните разговори (за моя радост) Та смятам да продължа да не взимам страна и да съм умерено-любезна. И то всъщност няма как да плюя против новата, щото предимно й съчувствам, тя още не знае за КАКЪВ човек става въпрос По моите оптимистични прогнози - през август-септември тази година може би все пак ще й просветне, че той не е бащата-мечта - да се надяваме, че е по-умна от мене, младите сега много бързо се усещат
Т.е. - нито ще насърчавам, нито ще преча на отношенията - както щат да се развиват... а децата ми са умнички и възпитани - и много самостоятелни в чувства и решения...

Желанията ни трябва да са леки като перце...