Може ли да бъде някой щастлив насила?
Ти би ли искал някой да те лъже, че те обича, да се пожертва, да зачеркне мечтата си заради теб? Точно защото не те обича, а те съжалява? От едното чувство за вина.
Мисълта ми е - нищичко няма да постигнеш, ако се откажеш от любовта си. Няма да имаш сили да бъдеш щастлив заедно с някого - точно обратното. Страхувайки се да не нараниш жена си, ще я нараняваш постоянно, ще смазваш и себе си.
Вярно, за момент е удобно да приемеш ролята на жертва. Само за момент, обаче. Опитай да си представиш, дори опитай в действителност да не виждаш, да не чуваш тази, която обичаш - за някакъв период от време. Ще разбереш за какво става дума. Ще разбереш че не би могъл да се справиш - ако наистина обичаш тази, която казваш че обичаш.
Трябва да ти е ясно, че ще те сочат с пръст, че ще ти натякват какъв злодей си, нищожество и какво ли не. Вече си видял по-горе. Това е част от неизбежните неща. И за тези случаи трябва да осъзнаеш добре че твоят живот си е твой живот и ти ще го живееш, а не онези които ти казват как "е редно" да се живее.
Не си виновен че обичаш друга. Това е.
Имай кураж, бъди себе си, а не това което някои други искат или очакват да бъдеш.

П.С.
Всичко това ти казвам от позицията на нещо преживяно.