|
|
| Тема |
Re: Е ние вече си имаме бебе... [re: kaпka] |
|
| Автор |
Marygold_vn (Алтруист) |
|
| Публикувано | 02.02.06 14:16 |
|
|
|
... след по-малко от година от раздялата...
Напълно разбирам как се чувстваш... Аз се чувствам по същия начин - причините са много, една от тях е , че подобни неща те карат да се чувстваш неудачник, житейски некадърник - особено ако преди това съзнателно ти е вменявано чувство за вина... В един такъв момент започваш да си мислиш, че може би ти си кривия - защото ето видите ли - другия се е устроил, и прочее, а ти все още си сам, значи ти си лошия и виновния за краха... Знам, че погледнато отсртрани звучи глупаво и нелепо...
А колкото до детето... еееееех, дано да не ти се случи това, което се случва при нас. Едва сега, когато се появи другото дете, сина ми осъзна колко всичко е окончателно и безвъзвратно... Появи се ревност... а повярвай ми аз не го настройвам или надъхвам ... спазвам както някой по-горе се изрази - неутралитет...
Последното, което ми се случи - в събота малкия беше при баща си, в неделя вечерта се върна в къщи, след като баща му замина, той започна жалостиво и на глас да плаче, и да иска и тази вечер да спи при него. Принудих се да звънна на бившия да дойде и да го вземе. Малкия оеща, че в понеделник вечерта ще се върне.
Само , че в понеделник вечерта всичко се повтори, отново звъннах на баща му, и се разбрахме да остане при него до вчера.
Вчера вечерта го прибирам, и... познай - малкия още в колата взе да плаче и да иска да остане само още една вечер...
Прибрахме се в къщи и започнахме да се убеждаваме - малкия, каза, че се страхува , че вече няма да има баща, че баща му е вече баща само на бебето - увещаванията продължиха около 3 часа...
Накрая се принудих да звънна на баща му - той дойде и още около 2 часа се увещавахме - накрая малкия се разплака и каза на баща си, че иска баща му да се върне да живее при нас...
Не ме питай, какво ми струва да го гледам как плаче, и да търся отговори на въпроси от рода " Защо това се случва на нас?" "Защо аз да не съм като другите и да си имам в къщи и татко и майка?", а веднъж ми каза "Мамо, плача, защото вече почти не си спомням какво беше тати като живееше при нас..."
Такива ми ти работи...
| |
| |
|
|
|