Много мъдро обобщение! Подкрепям те!
Ние сме 3 деца от 3 различни майки и 1 безотговорен баща! На сцената сред тях се появих когато бях на 20г. До тогава майка ми ме е пазила от контакти с тях като дявол от тамян. Възторжена и наивна се втурнах да им се представям и искам контакт с тях. Чувствата ми бързо бяха охладени. Сестрата се беше нанесла в апартамента оставен от баба ми и дядо ми по бащина линия и много се разтревожи да нямам претенции към него /това и до сега не ми е минавало през ума/ ! Това беше 1983г. и до сега се държи хладно и дисцанцирано с мен, чуваме се на година по 1 път и то ако аз се обадя.
Брат ми, на който адски се радвах защото винаги бях мечтала за брат и то по-голям, в началото се държеше ОК, покани ме в чужбина, но със задна мисъл да ме ползва за прикриване на негови бизнес афери. Можех да пострадам, за това се върнах...не си представя така да се отнесе към мен, но ...Сега не поддържаме контакти / от 10г./ Тежко ми е, но виждам, че след като не сме расли заедно може би, или си е просто до човек, но си оставаш чужд!!!
От вторият брак на майка ми имам сестра, с която сме отрасли заедно, но баща и така и не ме прие като своя и направи всичко възможно да не допуска да се сближим!
Сега съм ги заебала всичките...то господ на всеки даде своето....но трябваше ли да става така!
Мисълта ми е, каквото и да е, трябва да се има наум, че кръвта си е кръв и понякога всеотдайността трябва да се озаптява!