Не отричам, и ти си права! Наистина е въпрос на "хора и хора"! Явно при всеки е различно. Ще ти дам пример с мен. Ние сме 3 деца от 3 различни майки. Баща ми бил рекордьор по женене и изоставяне...уф. Но когато след 20г. се появих на сцената на съществуващото още едно дете, сестрата ме посрещна много хладно, и досега проформа говори с мен, ако и се обадя, а брата се опита да е уж добър с мен и да ме използва за негови си бизнес интереси, но като видя, че няма да се подам на провокации, сви платната и понякога го чувам през година, две по телефона...защото той е у странско))...
Та различни са нещата....еле пък като дойде време за наследствата...повярвай, онова дете с бащата и майката е винаги привилигеровано!!!
Сложна и гадн ажитейска тема! Най добре е наистина детето да си общува с природеното, но да си цени най-вече майката при която живее и дето му трепери...всичко останало, ако дойде нещо добро да се радва, ако не...да си гради своя живот, без да разчита, че някъде има нещо като роднини дето не се знае ккое и как))
Много е тежко обаче на душата и остава цял живот...потушава се привидно, но остава и боли...