Бебето, което ще се роди не е виновно в нищо и детето ти някак подсъзнателно разбира това. Нормално е да се радва, че ще има братче или сестриче. То не възприема нещата като теб. Засега.
Навремето като се роди сестра ми от втория брак на баща ми аз бях безумно щастлива, дотолкова, че разправях на всички как си имам сестричка, та една от учителките ми беше казала после на майка ми: "Другарко /тъй беше по ония времена/, ми вие не бяхте бременна..." Можеш ли да си представиш на какъв ужас съм я подложила без да си давам сметка за това. Бях благодарна на майка и, че ми разрешаваше да се грижа за нея, да я разхождам по цял ден сама, да я храня - а бях само на 12 години. Водила съм я и вкъщи да се похваля на майка си колко е хубава... По-късно тя сама идваше у нас. Факт е, че и през ум не ми е минало да се запитам дали майка ми изпитва същия възторг. Във всеки случай се държеше така все едно, че споделя моя. Бях убедена /с кой акъл/, че не и причинявам нищо лошо, тъкмо напротив.
Никой видимо не ни е пречил да си развиваме отношенията със сестра ми както намерим за добре ние самите. Поне аз не бях забелязала нищо такова. Моите приятели, обаче, винаги са се учудвали на тези отношения и на безрезервната ми любов към нея и някак с недомлъвки са се опитвали да ме предпазят от евентуални бъдещи разочарования. Аз отхвърлях с възмущение всякакви подобни хипотези.
За съжаление, след 40 години се оказа, че са били прави в подозренията си, а аз наивна в искреността си и предаността си...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.