може и да има нещо вярно в това, което казваш, ама на мен още ми стои като пример пред очите едни други две семейства.
Дето големия брат беше винаги добре дошъл в семейството на двете си малки полу-сестрички (и много, ама много ги обичаше), новата жена на баща му го приемаше като приятел и за него винаги имаше стая в къщата им, даже и когато стана 30-40 годишен мъж, бившата жена (дори и да не е пърхала от щастие) винаги пращаше подаръци на децата на чуждата... абе идилия, сестро :)

Не знам какви са тези подмолни помисли, дето да траят 30 години... то и бащата отдавна е починал вече, та е излишно... ама на, могат хората. Никой не ги насилва да поддържат контакти - явно се харесват :) И да имат някакви търкания помежду си (винаги има, даже и в задружните семейства) - явно си ги решават някак си помежду си, така че да няма смъртно обидени :)

Мисля си, че зависи от хората. Само дето не е задължително децата ни да приличат на нас, та и за това да ги задължаваме да изпитват същите като нашите чувства си е насилие над личността.

Преди да направиш нещо, преброй до 20. Усмихвай се по-често от другите.
(в памет на gali)