|
Здравейте!
Много отдавна се каня да пиша,но все не се решавах.Извинявам се,че пиша анонимно,регистрирана съм,но тъй като с някои хора се познавам и в реалния живот,бих предпочела поне за сега да пиша без ника си.
Много се надявам на съветите ви и на трезвата ви преценка,защото аз вече май нямам такава.Не съм отчаяна-бях такава...не съм примирена-бях...сега просто искам да намеря изход от създалата се ситуация и да не се затварям в лабиринт,от който няма изход.
Накратко с мъжа ми сме женени от 15г.Имаме три деца.Най -малкото той изобщо не го искаше и дори се бяхме разделили за известно време.После той уж реши,че го иска.Цялата бременност ми мина много тъжно,постоянно плачех.Детенцето се роди,но щастието ми беше кратко.Установи се,че има кръвоизливи в мозъка,оттам сериозни проблеми и дори ни казаха,че няма да живее.Съветваха ни да го оставим в дом.Мъжът ми се хвана точно за тези думи и настояваше да го оставим,а аз за нищо на света не исках да чувам подобно нещо.Той не идваше в болницата,където бях с малкия,минаваше само за около 5мин и седеше настрани,бе з дори да го докосне.Каза ми,че щом искам да си го гледам да си го взимам,но да не се връщам у нас,а той щял да си вземе другите две деца ,за да не ги измъчвам с болното .Това бяха най-трудните мигове от живота ми,детенцето ми беше толкова зле,аз незнаех какво ми предстои,не можех да си представя живота нито без това дете,нито без другите две,всички за мен са еднакви-моите деца.Точно в тези моменти мъжа ми не застана до мен.Имах чувството,че целия свят е против мен и нищо не е реално.В крайна сметка,мъжа ми реши благосклонно да ни приеме с бебчо в къщи.Опитваше се да се насилва да показва някакво отношениено просто не се получаваше...Така измина повече от година,аз денонощно с детето,което изискваше постоянни грижи,другитр деца също,не можех да излезна дори до магазина.Слава Богу,поне успях да се окопитя и да намеря най-правилния начин за лечението на малчо,което дава резултат и от едно безнадеждно и отписано дете,той започна да се развива,макар и много бавно и с големи трудности.Бебчо вече е е на 2г.и 6мес.Времето си минава и в един момент аз се обърнах назад и си направих развносметка,че живота,който живея в момента не е това,което бих искала.Мъжа ми изобщо не ми обръща внимание вече две години.в началото постепенно разреди отношенията ни,докато в един момент изобщо ги спря.Край.В началото мислех,че е временно и ще отмине,Оправдавах го,че е изморен,че страда заради детето...все се надявах нещата да се оправят...месец,два,три...година...две...нищо,никакво признаци нещата да се подобрят.Повярвайте ми,през това време съм опитвала всичко,за което съм се сетила,за да променя това положение.Дори и тук писах в една друга тема на жена с подобен проблем и четях съветите към нея.Опитвах се да го прелъстя,предизвиквах разговори,плачех,унижавах се,молих го,опитвах се и да бъда над нещата,да се правя на недостъпна...какво ли не...но през цялото време страдах,и то много.След всеки негов отказ,пренебрежение,отблъскване,се затварях в банята и плачех.Всякакво самочувствие на жена в мен беше сведено под нулата.Изпаднах в депресия,не исках да виждам никой и да ходя никъде.Гледах се в огледалото и започнах да вярвам,че наистина съм грозна и незначителна и щом мъжа ми не ме харесва,всички други също не ме харесват.А неговите доводи,които изтъква,че не прави секс с мен,са че е много изморен(наистина работи много,има самостоятелен бизнес),че няма място,няма време,няма желание...но това са две години,все през това време е имало пролуки...Преди няколко месеца осъзнах,че постепенно,дори без да разбера как аз съм изстинала вече към него...бях си наложила също да се отръпна,а и толкова много обида и унижение бях събрала в себе си,толкова разговори бях водила...без никакъв успех,че реших,че просто няма смисъл...никога не съм вярвала,че мога да спра да го обичам...но ето че сега не мога да кажа със сигурност дали още го обичам.Просто нещо се пречупи в мен и вече не съм същата,реших,че трябва да се взема в ръце и да се опитам да оправя жиовта си,защото повече не мога да продължавам да живея така.Сега не страдам,приемам го,като брат или съквартирант,както и той отдавна се държи с мен.Макар че твърди,че нямало такова нещо и вяло казва,че ме обича.Но за жалост действията му не потвърждават това.Гледам го как седи до мен,лежи,а в мен нищо не трепва,не искам да ме докосва,дори аз вече не мога да си представя да правя секс с него,сега даже и да поиска аз вече не искам.Имаме много общи неща,финансово сме много добре,правим апартамент в момента...но всичко това не ме вълнува изобщо.За мен щастието не се измерва с пари.В момента се чувствам много самотна,макар и не сама,не съм щастлива.Не искам да живея така,не си представям живота без топлота и любов и няма да се примиря с това положение.Знам,че има много семейства,които остават заедно формално и живеят във фалш и лицемерие,но аз се ужасявам дори само при мисълта,че аз мога да стана една от тях.Искам да се разделим.Но ми е ужасно трудно,заради децата.Не затова,че няма да се справя,трудностите не ме плашат.Не искам да страдат,защото те обичат баща си,искам да намеря най-правилния начин да им кажа.Освен това не знам и как да го кажа на мъжа ми,притеснява ме и неговата реакция...Знам,че ще започне да ме убеждава,че не съм права,ще ме изкара виновна...при един евентуален развод ще ми прави големи проблеми за всикчо,най-вече за децата...знам това,защото и преди сме стигали до раздяла и той ми заяви,че никога повече няма да видя децата.Майка му е адвокатка и ще се опита да направи всичко възможно да ги вземе...макра че те са големи и вече сами могат да преценяват.А и в крайна сметка,те рано или късно пак ще дойдат при мен.Животът си тече,годините минават бързо.Незнам как се казва такова нещо...Трудно ми е...Откакто се помня аз съм все с този мъж,друг не съм имала.Но той вече не ме обича,каквото и да казва,явно отношенията ни са изчерпани и всеки трябва да поеме сам по-нататък.Не може да обичаш един човек и да не го желаеш толкова дълго време.А иначе той си изглежда много добре,здрав е,ходи на фитнес два-три пъти седмично,на футбол,излиза с приятели.Постоянно си купува дрехи,парфюми,кара нов модел джип.Не прилича на мъж,който си е седнал на з...ка и не е правил секс две години.
Боже,винаги съм вярвала,че бракът ми е завинаги и че развода се случва само на другите.Уви,живота ни поднася всякакви изненади,в моя в последните няколко години изненадите за жалост са само лоши.
Объркана съм ужасно,страх ме е от неизвестното,но в едно съм сигурна-така повече не мога да живея.Моля ви дайте ми някакъв съвет от вашия изстрадан опит,ще чета всичко с голямо внимание.
Благодаря ви,че изчетохте дългата ми тирада
|
За липсата на секс в брака?
