и аз в момента усещам че потъвам в същия "ужас"...и си викам "нееее, опомни се, не си на 15 г...."..обаче така ме влечеее.....че е по-силно от мен.
И онзи ден седя и си мисля.....защо хората сами си причиняваме това - искаме, ама не ни стиска от страх от болката след това.

ако искаш да изживееш хубавото, трябва да си готова и за лошото...

не знам как е при теб, но при мен ситуацията е абсурдна...аз съм разведена, имам детенце..той е ерген по-малък от мен, мъж-ме4та..красив, невероятно интелигентен и чаровен...абе..лудница!:) Точно този тип мъже които умеят да подпалят всяка жена без абсолютно нищо да правят:) защото жените сами ги преследват....

Знам че после ще ме боли. Тва ми е пределно ясно още от сега...Но вече съм толкова навътре в играта...че не мога (защото не искам) да се откъсна.
Единственото което мога и се опитвам да направя е да приема болката след това като единсвен изход от ситуацията..като лекарството което ще ме излекува от тази болест:) Но в момента ми е толкова хубаво...чувствам се като ученичка направо. И най-прекрасното е че това е споделено. И двамата правим неща които никога не бихме правили ако бяхме "със всичкия си":))) Знам че тази връзка не би имала абсолютно никакво бъдеще, но въпреки всичко искам да изживея това. Мисля че болката идва предимно от несбъднатите илюзии. Затова се опитвам да се избавя от тях за да мога после да приема реалността по-спокойно и по-философски;)

Пожелавам ти успех!:) и много любов:)