При мен беше много интересно. Жена ми се изнесе от мезонета. Когато се събудих сам в леглото се почувствах малко тъпо понеже бях свикнал сутрин да се будя от песните на Жилбер Беко, които Емануела надуваше докато си правеше тоалета в банята. Та събуждам се сам в огромното легло без помощта на Жилбер Беко и направо се почувствах щастлив. Емануела хич не ми липсваше. Което ме изненада, признавам си. Но пък тя е много отракана мадама и няма какво да я мисля, оправя се с живота по-лесно от всеки други. Хич не съжалявам, че бях женен за нея, прекарвахме си страхотно. Най-много ми липсват скандалите с нея. Онези скандали, които те зареждат с енергия и за които знаеш, че няма да променят нищо съществено. Бяхме досущ като две малки деца, които се карат за играчките. Та така...

-------------------------------------
In baseball you know nothing