Не че аз съм единица мярка и светъл пример за всички, обаче да ти кажа при мен как стана - значи, аз живях известно време в подобен кошмар - около половин година примерно, не че имаше друга жена, то не мога да съм сигурна, обаче късно прибиране, скандали, скандали и пак скандали, за всяко дребно шибано нещо, детето се изнерви също, пък е само на пет години, и един ден ми писна на мен, и не знам как стана така, в смисъл не съм го издирвала аз да водя някви разговори с него, просто така стана, и аз си му казах че така не може да продължава, ако ще продължава така по-добре да се разделим, отколкото само викове и крясъци да чувам в къщи. Обаче толкова ми беше дошло до не знам къде, че го казах съвсем, съвсем искрено. Той видимо се ошашави. Почна да се мъчи да ме обвинява за някви неща, но на мен просто не ми пукаше, и пак му повтарях че ако ще продължава така по-добре поотделно, човек като се прибира в къщи поне да знае че ще си почине, не че очаквам бурна страст и любов да кипи постоянно, ма поне спокойствие да има, нищо друго не искам, просто не искам крясъци и скандали. Водихме дълъг разговор, в крайна сметка следващите няколко дни не се поглеждахме, бяхме едни такива като гузни. После всичко си дойде на мястото. И от един месец живеем по-спокойно, поне скандали няма, абе спокойно е. Не знам колко ще продължи.

Та с две думи искам да ти кажа, може да си сондираш мнения и чужд опит колкото си искаш, неминуемо се минава и през този етап. Но когато станеш готова за каквото и да било решение, свързано с тебе, ти ще го разбереш - просто още явно не си готова, затова си объркана.

Желая ти късмет, ей така предновогодишно, много, много късмет!