Ох, и тя една, но нека да се поизповядам: всъщност май при мен точно това е проблема, че се държа що годе уравновесено и стоически; тях именно липсата на скандали ги вбесява, защото именно скандалите са тяхната живителна сила.
Това не означава, че не казвам това, което мисля, само че го правя твърдо, но спокойно (или поне до колкото мога) - мене тате ме е учил преди да кажа нещо да броя до 22.
Вече дори не се нервя, но страшно боли -... на глед не само елементарни, а най-вече дребнави неща: Каня ги аз в къщи, че и вечерка им спретнах, казвам им дайте да се разбираме поне по отношение на детенце, за да е тя добре, а свекито вика "Ми то като се е стигнало до тук, поне виличките, дето ги подарих за сватбата да останат при мойто момчентце, 'щото с такава любов съм ги избирала"............
И тук ще цитирам мотото на един от нашите клубари: "Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви"