че ти е опряло до главата.

Здравей, Samarian!

В общи линии почти всичко вече е казано, но и аз да си дам гласа, пък дори и да се повтарят нещата.

Ами...стават такива неща. Много е гадно, вярно, и страшно боли. На част от болките, обаче, хубавото им е, че времето наистина ги лекува, или поне притъпява.
Никой не е в състояние да ти каже какво да направиш. Мога да ти кажа аз какво бих направил. Някога, ...е някога няма значение. Виж, сега (да не ми идва до главата, де) преди всичко бих опитал да разбера защо. И какво следва. Какво се променя, как и доколко. И предполагам, ако бъда убеден, че насреща си имам искрен човек, би имало смисъл от разговори. Ама още не съм се научил да разпознавам кога ме размотават. А най-вероятно ти пиша глупости в момента, защото не зная как бих постъпил. Всяка една ситуация е уникална и реакциите може да са всякакви. Ти сам ще си решиш какво да направиш. Ти знаеш по-добре от всички доколко държиш на тази жена. Познаваш я най-добре. Както и това, което те наранява, така и причината нея да избереш и тя да ти роди деца. Зная, че страшно боли. Но, не бих казал, че е задължително да е непреодолимо. Пък и все още вярвам, че непростими неща няма. За мен най-важно би било да съм убеден в искреното отношение към мен. Имаш си и основание, разбира се, да не вярваш. Та, това е. Ще постъпиш, както сам решиш, че е добре. Като, тук съм съгласен с казаното, че е важно преди всичко да не се пробваш да бъдеш друг, бъди себе си.
Пък да те наричат както си искат.
И...вярно ти казва ASSASSIN, много умната с алкохола, колкото и да ти се иска да я караш по-неумната в момента. Никак, ама никак не помага, а става много страшно, ей! И вместо да оправиш един проблем, създаваш си още един, който обикновено повлича и други след себе си.

Успех!