Обичам махмурлука , особено ако вечерта е споденена.А утрото е два пъти по-прекрасно , ако видиш изгрева наживо:и когато е топло и в най-големия студ...
Единственото вярно е , че влязох случайно , но не сега а преди време...и от тогава насам"заразата" плъзна и ме обзе...
Следващият/та има проблем:дали да боядиса тавана в бежава , или пък се терзае , че си е забравил/а някъде любимите черни очила.И сега светът за него/нея изглежда ммъничко мрачен и тъжен...без очила...