|
|
| Тема |
 Чудесата |
|
| Автор | Storm (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 11.11.05 14:34 |
|
|
|
Как се чувствате към края на седмицата? При мен беше пълен хаос. В работата - напрежение. Колкото и да се опитвах да направя нещата, винаги нещо се изплъзваше. В личния живот - каша, надробена собственоръчно.. . И така след хилядите приключения докретах до петък. Все така мрачна. До момента, в който синът ми ме гушна за добро утро. Беше си чудо, поне за мен. Да осъзная колко глупаво е всичко, след което тичам понякога. И притесненията, които като се обърна назад, се оказват толкова маловажни и смешни. Темата сигурно е оф- за мъничките неща, които да те накарат да се усмихнеш.- За небето, което почти никога не забелязваме... дали не е станало по-синьо. Или за усмивката на хората, които са винаги близо до нас, толкова близо, че вече сме ги приели за нещо обичайно - част от обкръжението си... Когато бях малка, винаги съм си мислела, че голямата любов непременно се появява. Толкова голяма, че е почти като удар в стомаха и после те оставя без дъх.. А сега, след толкова време най-накрая започвам да осъзнавам - любов е и това да се събудиш сутрин, усмихвайки се.- Радостта от дишането....и малките чудеса, които са непрекъснато около нас, а ние сме престанали да ги забелязваме.. Като прегръдката на дете. Или усмивката в очите на човека, когото обичаме. Много любов ви пожелавам. И чудеса. 
| |
| |
| 
|
|
