Честността има смисъл и не е глупост ако е двупосочна - т.е. не само да я очакваш/даваш, но така също да си честен и пред себе си. Да си даваш сметка кой си, какво можеш да даваш и какво искаш да получиш от една връзка. Винаги си заслужава човек да иска повече от света, но смисъл има само ако е в способностите му да го постигне. Да очакваш от другия човек нещо повече от това, което виждаш в рамките на едно сериозно опознаване е безсмислено, но е хубаво човек да оценява правилно потенциала за развитие на партньора си, на връзката и на себе си в общия потенциал.

Интимността предполага допускане на друг човек не само до кътчета от тялото, където не всеки има право да присъства, но така също и дори в по-голяма степен, допускане до вътрешния свят и всичко, дето има или няма там. Човек може физически да е интимен с много хора, но интимен като цяло - с много малко, даже е възможно никак да не му се случи. Щото единият партньор може да търси интимност с другия, но така и да не се получи, поради липса на ответ, готовност, нужда и способност. Честността е необходимо условие за интимност - точно в този смисъл - двупосочна - към другия, към себе си. Защото ако липсва към себе си - то тогава живееш в измислен свят - какъв ще го дири "партньорът" там? А ако липсва към другия - тогава той ще е в измислен свят - за чий му е?

Колкото до това за кого честността е силен критерий - бих допълнил, че тя - също като скромността изпъква добродетелно, когато липсват други качества. Но ако липсва - в кой да е аспект - отваря забележима дупка. Лично аз предпочитам да общувам (евентуално и допускам в интимния си свят) с хора честни задължително пред себе си, а желателно и с мен.

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите