разведена съм от една година, обичах много съпруга си, дадох му любовта си, нежност, внимание, на 5-тата година от брака реши че има нужда от лична свобода, започнаха събирания по мъжки, закъснения по цели нощи, ако питах къде е бил ми се отговаряше - обяснения ли трябвя дя ти давам или коя си ти ,че да ти обяснявам, водехме едни и същи затормозващи разговори, аз плачех от безсилие и все си задавах въпроси и търсех причините, така се отчуждихме, и секса не вървеше, дори си позволи да ми прави оценка на сексуалните ми умения, което много ме нарани и на 15-тата година от брака аз започнах да говоря за развод, в този период срещнах един мъж, изневерих , съпругът ми разбра от доброжелатели и по нататъшния съвместен живот стана немислим,та разведохме се, много пъти ме упрекна как съм могла, колко съм го наранила и т н,какво можех да му отговоря освен това да се замисли защо се е стигнало до там, И , мила ТАЙНА преди седмица разбрах, че съпругът ми ми е изневерявал доста пъти докато сме били семейство и се сещам как ми втълпяваше абе и да ходя нали пак при тебе ще се върна или абе чукай там някоя 6то да си разваляш семейството и други подобни умни мисли, е аз не можах да възприема тая мъжка философия, а в крайна сметка излезе че 15 години се раздавах на човек, който не е заслужвал нито мене, нито чувствата ми, сега не знам да плача ли или да се смея, май повече ми се смее