Всъщност подозирам, че моите деца живот си живеят... То и мен приятелският кръг ме смята за твърде либерална, де; ама и мен ме заболява устата от убеждаване, къде на шега, къде сериозно...
Трудно ми е май да формулирам общата си стратегия с една две думи - при това, както казах, тя е дългосрочна - т.е. - например всяка вечер без изключение до седмата им година всяка вечер им измислях приказки за лека нощ - и най-голямото наказание беше не друго, ами заплахата за липса на вечерна приказка . В същото време неотклонно си хапвах от подарените им шоколади (за да ги свиквам с мисълта, че и аз съм човек, също като тях, и си имам пристрастия)
Или пък имам един такъв принцип - винаги реагирам по различен начин на едно и също нещо - така винаги са нащрек и се учат да поемат отговорност за това, което правят...
Или пък отдалече въвеждам важни теми за бъдещи събития...
И какво ли не още... затова казах, че е приключение...

Желанията ни трябва да са леки като перце...