Трябва да си такава, каквато си. Имаш майчинска интуиция и действаш според нея.
Децата нямат нужда от плашило - това говори за нашата неспособност да се справим с положението. Остава да помислим как да постъпим.
Аз имам своя рецепта - държа на няколко неща, които считам за основни за всеки човек и там никакви разсъждения не се допускаха - слагам го в минало време, защото от два месеца близо човекът е пълнолетен и сам си взема всички решения. Приятно съм изненадана, че все още в еуфорията на новия си статут, не е престъпил нищо от ония важните неща - искам да вярвам, че достатъчно добре са се фиксирали в съзнанието му за тези 18 години - дори няма и теоретичен опит за преразглеждането им
Извън тези установени правила - винаги е бил свободен да прави нещата така както ги разбира той, да прави опити и грешки за да се научи сам кое как е. Никога не съм отказвала помощ, нито съм натяквала.
Моят антураж счита, че съм прекалено либерална към него, но аз си мисля, че с размахан пръст нещата не стават по-добри. Нито с наказания. За физическо насилие изобщо не говоря... /е не, че не съм го поплесквала докато да тръгне на училище/.
Той винаги е участвал при вземането на всички важни решения, които ни засягат - още от малък винаги съм се допитвала до него и сме обсъждали заедно нещата - знае, че неговото мнение тежи точно толкова колкото моето. Освен това никога не съм го лъгала за нищо и не намирам причина да го правя.
Рецептата ми е любов, търпение и нестандартни реакции.
Нямам здрави нерви, ако някой ще ми изтъкне това като причина и условие за търпението. Както и не казвам, че детенцето е идеално - далеч сме от този момент, а и никога няма да го стигнем. Продължава да ми ходи по нервите много успешно с недообмислени решения и активен мързел /според мен/, но се надявам като опре ножът до кокала да се сети сам какво трябва да се прави.
Дете като всички останали и майка като всички останали...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.