трябва да се възпитават децата, и не съм съгласна с това...като се върне баща ти ще видиш... и т.н., това може да става и без тези малки 'заплахи', защото в повечето случаи нищо не става, а и не трябва, я си престави че си цял ден с детето сама, поне 10 пъти казваш тези думи, детето неволно започва да се страхува от завръщанета на страшния баща който трябва да му покаже това "какво ще стане"..и се връща таткото и ... нищо страшно не се случва.... и край с авторитета на майката, че понякога и с този на бащата....
...като цяло възпитанието на детето е изкуство, а ние родителите това изкуство го учим много години и не е сигурно в кой момент можем да кажем че сме го научили.... май затова бабите и дядовците са по-добри възпитатели... в смисъл че те са по-търпеливи с децата, внуците де, докато родителите нямат това търпение, казвам всички тези неща от собствен опит, имам си три броя и доста зор съм видяла с тях, но никога не съм ги плашила с някого или с нещо,
опитвала съм винаги да разговарям с тях и да се отнасям като с големи, понякога помага, понякога не, зависи, ...ама сега като гледам как те нямат търпение към собствените си деца колкото и да не искам да се намесвам не мога да стоя настрани, та затова казвам че с внуците човек има повече търпение...
та няма рецепта, просто всяко дете си е една вселена и с всяко трябва да се подхожда индивидуално, да се търси път към него такъв че да чува и възприема това което искаш да му кажеш, покажеш, научиш...не е никак лесно, но в крайна сметка наистина майката е тази която успява да установи най-близък контакт с децата и от нея много зависи, от това колко ще я слушат, обичат, уважават... абе с една дума мъка ....