Какво да те нападаме, ти си си вече "нападната", за съжаление.
Аз бях и от двете страни, затова след тридневно чудене накрая реших да ти пиша.
Не че има кой знае кво за писане - баналната фактология, но когато е преживяна и изстрадана тамън 12 години, се превръща в лична драма.
Страшно се притеснявам да не те настроя по някакъв си начин негативно към връзката ти в момента, защото докато моята вървеше, всичко беше "цветя и рози" и нали се сещаш - вечното слънце по карибските плажове...:))) с други думи чудодейната сила на любовта с нищо не може да се сравни :))
обаче тези дни като изчетох толкова мнения се замислих сериозно и стигнах до извода, че ако имаше такъв клуб навремето преди вече ще станат 14 години и ако имаше кой да ми "налее малко мозък в главата" и да ми "поиздърпа ушите" може би нямаше да ме сполети участ гадна, и може би животът ще беше протекъл по-другояче за мен..... ама мани мани- тогава за беля всичките ми приятели ме/ни подкрепяха и за едното чудо се разведе човека зарад мен.....
Опитвам да си спомня дали съм се тормозила тогава като теб, сигурно да ..... но по-страшното беше, че аз подходих временно по въпроса за връзката /и не предвидих последствията, защото не планирах никакво задълбочаване/, а той се залепи задълго и безвъзвратно /но както се оказа после - просто пак за период от време, вечно щастие няма с 2 думи/ и тогава някак си ме омагьоса..... брех да му се не види - не ми се беше случвало чак толкоз ....
Затова и накратко по въпросите ти - дали съм искала да знам за забежките - Да, разбира се, и още как - че аз съм била равноправен партньор във връзка, при това връзка по любов, не по интереси....., не мога да се приема нито като домашния любимец за баламосване, нито като фикуса в ъгъла.....
а пък и в един момент никой не те пита искаш ли , не искаш ли - хората ти го сервират под една или друга форма, и трябва да се уважават, по ред причини - това не знам дали е само мое мнение, но аз поздравявам приятелите си за смелостта, че ми казаха, защото се иска смелост наистина.....
накрая се стигна до раздяла /заради неговите отклонения, естествено/ и то, защото не му простих предателството, това е, и защото си загубих доверието в него завинаги.
Сега като си мисля за такива дивотии като нашите дет се случват, ми се струва че са връзки като връзки, само че май в нашия случай се изхабяваш много повече някак си - повече страдаш в началото, после доста като че ли се преекспонират нещата, голяма отговорност се поема към човека /който, разбираш ли, вече се развел "заради теб" / много интересно що "не заради себе си ?!!?/ после идва и моментът с предателството, който повярвай ми - ти идва наистина в повечко .....
не мога да ти кажа за твойта връзка, ти най-добре си знаеш, но аз живях с човека 11 години щастливо и 1 нещастно.....но.... така се случи при мен. отстрани постоянно ми повтаряха, че вторите бракове били много щастливи.....
Пожелавам ти преди всичко здраве, добро настроение и самочувствие - пък не се знае - може за теб звездите да са приготвили нещо друго, непредсказуемо....:)))