тъжно е, въпреки че съм преживяла и тъгата дори... Аз пък направих аборт с третото ни дете, 2 години преди развода, - защото баща му хладно заяви - "Ами както си решиш ти - ако го искаш, раждай го; но все пак добре си помисли!" И аз това и направих - ДОБРЕ си помислих, нали имам богато въображение, основано на практически опит - сетих се как ще изгледам на практика сама още едно дете освен другите две. И колко наистина самотна е една жена с малко дете и мъж-баща, на който му е все тая, защото принципът е "Който си го ражда, да си го гледа"! И също толкова самотно си направих аборта - той въобще не се загрижи даже да ме придружи - докторът дори реши, че правя таен аборт, щото съм сгазила лука - а сега наистина ми е смешно и никак не съжалявам, наистина...
И ми е малко тъжно и за децата, които той не беше виждал два месеца, въпреки че живеем на около 15 минути пеша едни от други - видя се с тях за около половин час, за да им съобщи, че той и приятелката му "си чакат бебенце и тя е бременна в петия месец" - слухът вече се носеше и е истински късмет, че те не го научиха от други хора...
Само забравих да допълня, че и аз бях светица - и още съм!!!!!

Желанията ни трябва да са леки като перце...