Аз не мога да ти дам съвет какво да правиш - това си е твое решение, в крайна сметка ти ще си носиш последицитие от него.
Но мога да ти кажа аз какво бих направила!
Първо - аз не давам втори шанс! Хората не се променят! Един човек наранил ли те е веднъж, ще го стори пак, ако му дадеш възможност! Следвайки този принцип - винаги съм била щастлива. Наруших го само веднъж и дадох втори шанс на гаджето, което после ми стана съпруг и ето днес- съм разведена, благодарение на него.
Второ - аз пък си мечтая за тоя момент - да дойде и да иска да се върне. Разбира се че иска да се върне заради по-лесния живот - в ремонтиран апартамент, кола, пари ... -хората са лоши (е не всички де, но лично аз последно време се сблъсквам с доста примери...на лошотия, свръх егоизъм и незрялост). Та казвах, че си мечтая за тоя момент - за да мога веднъж за винаги да му тръшна вратата ... Само че моя бивш никога няма да дойде да ми се моли да се върне... Това не е отмъщение, защото ти (или аз, понеже нали си представям че на мен ми се случва :)) не му причиняваш нищо лошо. Това за мен би било потвърждение, че макар и двамата да сме виновни за развода, той носи по-голямата вина.
Никакви спомени, надежди или страх (които съвсем естествено изпитвам) няма да ме спрат да му тръшна вратата с огромно удоволствие!
Детето... (хм, .... същите съмнения и страхове изпитвам и аз.) Все си мисля какво ще каже като порасне. ОКаза се че съм заобиколена с хора, отраснали в разведени семейства. Всички разбират майки те си! Никой не ги упреква, защото тези малки емоционални и идеалистични дечица един ден порстват и стават възрастни, на които картинката им се изяснява и не упрекват майки те си, затова че са направили всичко възможно да осигурят за себе си и за детето си спокоен и щастлив живот!

Ако си позволя да ти дам съвет, то той би бил - гледай първо себе си. Децата са щастливи и доволни тогава, когато майките им са щастливи. Защото когато си щастлива, даваш на детето си повече любов и търпение. А те в крайна сметка имат нужда само от това. Разведена или не - детето има баща, който иска или не - му е баща за винаги. А в моя случай - бившия започва да се държи все по-бащински. Осъзнах, че сега той ще бъде по-добър баща, от колкото ако бяхме още бракувани :) Макар, че моя бивш не е много за пирмер - на него бащинството нещо не му идва от вътре. :)
Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите