Едва ли могат да се изброят възможните ситуации, които променят хората, както и не може да се каже в каква посока ги променят. Това, което човек мисли, че е променил у себе си към положително, е твърде субективно и съвършено може да не отговаря на очакванията на партньора му. Даже повече - за партньора може да се окаже твърде неудобно.
Когато се колебая какво да правя, ако има някоя народна мъдрост за случая, винаги я следвам и обикновено не греша - това е акумулация на вековен опит на много хора. За твоята история ми идва тази поговорка - "Вълкът козината си мени, но нрава - не".
Всъщност аз не съм привърженик на връщането назад - никога не е същото, нито е по-добро, няма го очарованието на непознатото и неочакваното, прекалено много неща са лесно предвидими, не можеш да се залъгваш вече, знаеш кое от кое следва. Ще кажеш - толкова по-добре. Ами ако е така, защо се разведе? По-лесно е да стиснеш зъби и да изтърпиш някоя изневяра, или идиотщина /не говоря за физическо и психическо насилие/, отколкото да я очакваш всеки момент, като при това, въпреки себе си, се надяваш на по-добро - нали иначе не би го започнала?
Да, детето... Нали го имахте, когато се разделихте? Тогава то не натежа при вземането на решение. Но сега вече е фактор за да се съберете отново. Странно някак.
Изживя ли купища ужаси сама? Къде беше той? Дори само като познат или пък като баща на детето ти? Като някакъв изобщо, който има отношение към вас двамата... Сигурно чужди и далечни хора са ти помогнали повече в трудните моменти.
Е, питам, за какво става той? И какво очакваш оттук нататък?
Извини ме, давам си сметка, че пиша гадно.
Но не успявам да разбера никак твоя мазохизъм - това не е любов, не може да е толкова опрощаваща ударите върху достойнството ти, толкова убиваща инстинкта ти за самосъхранение...Недоумявам как трупаните с години отрицателни емоции се превръщат изведнъж в положителни.
Ти си знаеш най-добре.
Ако рискуваш - може да спечелиш, може и да загубиш, ако не рискуваш - можеш да останеш сама с детето цял живот, а може и съдбата да е решила друго за теб.
Каквото и да решиш, желая ви да сте щастливи с детенце.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.