|
Не ме изхвърляйте към форум поезия.
Исках да споделя тези стихове със вас.... Чета и виждам колко много гняв се е натрупал у някои от вас, а не ми се ще да е така.... Всеки пише тук или чете , заради болка, заради това че е тъжен, заради това, че иска просто да сподели ...
Ето, сега искам да споделя с вас този стих, който така ме изпълва ...... Не е мой, и аз пиша, но нещо думите ми бягат напоследък, а римите не се връзват със състоянието ми.
Хубаво е , когато изпитваш нужда от някого, когато ти липсва любовта - това означава че чувстваме, че искаме, че желаем да се случи нещо с нас , а сивотата сме оставили някъде назад - нека изчака, ще дойде отново нейния ред.
Липсваш ми дори, когато спя,
липсваш ми, когато се събуждам,
липсваш ми, когато съм сама,
липсваш ми - без тебе аз тъгувам.
Липсваш ми в нощите безкрайни,
липсваш ми във стаята самотна.
Липсваш ми, когато те жеелая тайно,
когато няма мене кой да стопли.
Липсваш ми, когато скришом плача,
когато в нощите за теб мечтая,
когато денем само тебе чакам,
когато си далече и къде - незная...
Липсваш ми дори, когато спя,
липсваш ми, когато се събуждам,
липсваш ми. когато съм сама,
липсваш ми - без тебе аз умирам.
Прочетете, може би има на кого да кажеш "Липсваш ми"!
|
Исках........
