|
|
| Тема |
 Обичай те се! Толкова ли е сложно??? |
|
| Автор |
тЪжHa (!!!!!!!!) |
|
| Публикувано | 22.08.05 15:00 |
|
|
|
Прочетох нещо, което не ме остави да заспя... Замислих се за любовта, замислих се за малкото , което можем да си дадем, вместо да се нагрубяваме, разделяме, събираме и после пак и пак....
Замислих си за това колко по-лесно и хубаво е да бъдеш добър и мил с някой , отколкото да нагрубиш и да причиниш болка...
Замислих се , но до там-.-.... Не успях да си отговоря на въпроса - защо всъщност си причиняваме всичко това ..... Защо вместо да се смеем и да си говорим за куп други неща - в нас прозира само тъга и самота ???
Ето и "нещото" което ми отне съня - нищо че звучи отнесено, точно затова е красиво ..... Нима не можем да се обичаме, ей така , не защото трябва, а защото ни иде отвътре ...
Валят навън кристални ивички светлина...
слънцеоко момиче с къдрави коси...
политам над всички искрени сълзи...
за да одавя тъгата в лазурната луна...
Дарявам ти сълзичка от нашите спомените...
бъди щастлива и красива за напред...
сърчицето ни се пази в онзи дъб под корените...
там ще останат нашите мечти навред...
"Обичам те завинаги", това ти казах аз...
преди да развържем балончето с мечтите ни...
името ти изписах със любов на онзи храст...
и помолих го да го запази заради нас...
И ако слънчев ден си спомниш ти за мен...
прати своята целувката по нощта...
да ме прегърне вечер, когато съм изтощен...
и да си спомня със сълзичка обичта...
Аз ще бъда винаги зад ъгъла на усмивката ти...
ще чакам нежно и със обич...
ще подам ръката си във нуждата ти...
ще закрилям пътят на животът ти с обич...
Ще целуна онова меченце, дето ми дари...
във кошничка ще го пусна по реката от сълзи...
на другият бряг ще го получиш ти...
в ръчичка ще държи, куп несбъднати мечти...
Ще ми се да изкрещя - "Хора, престанете , обичайте се, защото живота е кратък, отвратително кратък!"
| |
| |
| 
|
|
