Здрасти, Никита!
От вчера искам да ти пиша, започвам и се отказвам. Ама ще ми се все пак да уточним някои понятия и ако може - да изравним стандартите. Щото иначе присъдата е ясна - той е алкохолик и няма шанс. Обаче засега този етикет му го слагаш ти - а на нас всъщност съвсем нормално ни убягва истинската ситуация.
Казваш, че родителите ти са лекували алкохолици. Вероятно си израснала в семейство, където отношението към алкохола е било крайно непримиримо. Вероятно си се наслушала на ужасни истории. Казваш също, че по характер можеш да стигнеш и до крайности. Та да питам - не лепваш ли прибързано такъв етикет? Може би за теб ако три поредни вечери се изпиват по 50 или 100 грама водка - това вече включва заводската сирена за опасност... А ако на четвъртата и петата вечер се изпива по чаша вино - спокойно можем да наречем човека битов алкохолик...
Казваш, че си търси поводи... пък алкохолиците, доколкото знам, не си търсят нищо - само бутилката. Всъщност в България едно огромно мнозинство почти всяка вечер изпива някакво количество алкохол на принципа салатката-ракийката; не казвам, че това е нещо прекрасно, ама не бих нарекла тези хора алкохолици... А има ли вариант, при който той се прибира не "пиян", както казваш ти, а "пил" две бири с приятели? Ти го подушваш и казваш: Ахааа! Пак си ПИЯН!!!! - и скандалът се развихря; междувременно за него това прилича на несправедливо притискане; кой беше казал, че накрая пиеш от срам, за да забравиш, че пиеш... Нещо такова? И той например се измъква, за да изпие две бири и ти да не го видиш, защото си му сложила етикет, който той смята за несправедлив. И напрежението между вас двамата става все по-голямо, скандалите зачестяват... Знам ли? Казвам ти - отстрани е трудно в този случай да се дадат съвети. Може положението наистина да е тежко? А може ли да е повлияно от родителите ти? Ти им казваш например притеснено: Той пие всяка вечер. А те ти отговарят: Мдааа, това е ужасно, той е алкохолик. А в действителност той да пие в някакви разумни според него (според приятелите си, възпитанието, средата) граници? А ако ти си се вторачила в това нещо и за теб единствено пълното въздържание не е алкохолизъм? И всъщност да се окаже, че нещата вървят към някакво самосбъдващо се предсказание? - ти го наричаш алкохолик, а при всяка следваща чашка той се чувства все по-виновен и засрамен от себе си, та си казва - ами да, аз съм алкохолик, не мога да се откажа...
Може би не всичко е загубено и може да се намери някакъв разумен компромис между двамата?
Желанията ни трябва да са леки като перце...
|