... кое е по-здравословно за личното спокойствие и равновесие - дали да погледнеш и да си наясно или, съобразявайки се с личното пространство и конституционното право за неприкосновеност на кореспонденцията / / да живееш в заблуда...
Аз не си позволих да погледна - не ми е коствало никакво усилие - просто така съм възпитана - а и безрезервно вярвах - даже не толкова вярвах ами си мислех, че ако има нещо човека отсреща ще има доблестта да ми го каже в очите... Да, ама не - едва сега 8 месеца след развода започнах да разбирам какво точно се е случвало... И ... много е ръбеста оная дръжка на ножа ... дето ти стърчи между плешките...
Май и друг път съм го споделяла тук в клуба - една моя любима мисъл на Маркес - "... неверни, но не предатели..."
Мисля си...какво би станало, ако бях погледнала ... едва ли щеше да е по-различно, но поне щях да съм подготвена и ... нямаше да го има това разяждащо чувство, че съм ограбена... Знам ли...
Но една приятелка казва - какво толкова - нищо изключително не се е случило - това е една съвсем тривиална ситуация, приеми я, загърби я и смело давай напред...
Така се опитвам да правя...