защото наистина, понякога човек ПРОСТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ. Ще се пръсне ако не резбере. Ако не е бил прав, ще му е съвестно, ще се мрази за слабостта. Ако се окаже прав то е ясно- ще го боли и гаранция че това бъркане няма да е последно. Поне не за този телефон и човек. Мисля че и най-рафинираното възпитание не би издържало на НУЖДАТА да се разбере, да се знае.

Аз мислех като теб, че е недостойно да се бърка в чужди телефони и още го мисля, но и на мен ми се случи. Нямам категорично мнение-оценка за постъп ката си. От една страна по дяволите добре че го направих, тогава разбрах, каквото и да ми е струвало после. Вече бях сигурен, не бях параноик, бъзливец страхуващ се да потвърди черните си подозрения. От друга страна явно не бях толкова добре възпитан, благороден и безрезервно даващ доверието си. Показах тъмната си страна, тая която всеки има. И с това се започна голямото ходене по мъките, усещането за стърчаща дръжка на нож между плешките ми (хихи, ама мноо поетишно стана. тъй се беше обаче).

Та така, що се отнася до телефона на патньора, отвориш ли го веднъж, все едно си отворил еднопосочна врата. Изкушението да повториш, особено ако са се потвърдили съмненията е голямо. Ама затова пък колко сладка е победата над себе си ако държейки чуждия телефон в ръце си кажеш "мамка му няма да го отворя, каквото ще да става". Усилие голямо, ей.

Искам повече от света, но не съм кисел мърморко.