За съжаление тия неща не могат да бъдат преценени обективно, сигурно.
Интересното за мен беше, че телесната осезателна липса, която беше просто непоносима, когато мъжът ми си тръгна, изчезна за няколко месеца, т.е. оказа се, че това да се връщаш сам и при теб никой да не се връща не са толкова трудни за научаване неща. Това за мен беше направо изумително, защото с мъжа ми никога не се бяхме делили и мислех, че физически няма да мога да оцелея просто.
Сега нямам тоя проблем.
Което е тъжно. Явно с всичко се свиква в един момент.

Според мен не е нормално човек да не се интересува какво е станало със съпруга му и не вярвам да постигна някога такова "съвършенство". Не знам, де, ако е бил някой изрод, може би е добре човек да забрави...

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...