Не, че имам връзка след развода , все още никой не се е показал на хоризонта. НО, ... ЗНАМ, че докато не възприемеш нещата точно така както ти ги описваш (както са били преди да се ожениш) втората връзка, а и всичките след нея винаги ще са неуспешни.
само че това, което ме възпира мен все още и ме задържа на нивото "смесени чувства" е ДЕТЕТО.
Моя бивш, макар и лош, е пример затова как един чужд мъж се отнася и чувства към децата на приятелката си (разбира се от нейния бивш). Той не може да ги гледа. Непрекъснато ми се оплаква от "келешчетата". Изгони голямото дете да върви при баща си. Сега няма търпение да изгони и второто. Ами страх ме е, да, защото не искам да се влюба в някой, който на третия месец да почне да гони детето ми.
Макар и доста по-млада от описаната от теб възраст (детето ми е още бебе, кариерата все още си ми е на дневен ред, може би дори още не знам точно какво искам) вярвам в късмета и съм съгласна, че моя страх го блокира за сега. Шансове винаги има. Важно е човек да вярва и да се надява.

Само дано да стане по-скоро, че търпеинието ми се изчерпа. Трябва най-накрая да се случи нещо позитивно, не може толкова много време да ме гони все лош късмет и неприятности. Време е вече нещата да се обърнат!

НО наблюдавайки много от необвързаните си приятели около мен, започнах да се питам нещо - има толкова много свестни хора, които дълги години не срещат никой!!! Макар и на възраст около 20-26, когато се предполага че избора е голям - те (имам ок. трима такива близки приятели/ки) нямат нито една сериозна връзка. Не са били истински влюбени нито веднъж. А не са от хората, които са неспособни на обич. И страдат от това. Защо? Защо не срещат никой? При тях няма смесени чувства, няма "багаж" нито емоционален, нито физически, няма пречки нито нспецифични условия - а не срещат никой и не успяват да подредят живота си така, както искат. Интересно ми е да чуя твоята гледна точка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите