Наистина положението ти е много деликатно от една страна, но пък ясно - от друга. Щом не си загубил надежда да събереш отново семейството и действаш в тази посока, то тогава "мама е най-добрата мама на света" е задължителната версия. Защото ако наистина /дай Боже, щом си готов на това/ се съберете отново, то е задължително да се знае и да не се подкопава със съмнения. Понеже събирането е миг, а животът заедно после - дълъг /мислиш ли за това?/. Не се знае, обаче, колко дълго ще трябва да го поддържаш, въпреки че не си точно на същото мнение, май. А и не бива да създаваш напразни надежди у детето, че един ден всичко ще се оправи, защото все едно да обещаеш и да не си удържиш на думата. Не казваш на колко е години и доколко ясно разбира нещата, а междувременно израствайки, тя ще започне да има собствено мнение за майка си, което едва ли ще се впише в зададената от теб форма. Не е страшен "оня", страшното е в душата на майка и - защо се е получило така, че той да се появи и да стане фактор в живота на детето ви. Всъщност няма ли начин дъщеря ти да живее с теб докато преминат страстите?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.