Според мен истината е някъде по средата. Ние сме длъжни на децета си, но сме длъжни и на родителите си.
Това че не жертваш живота си на 100%, и все пак принуждаваш детето да свикне на товя ритъм и да живее според твоите цености и правила, не те прави лош родител, а точно обратното. Все пак това дете идва в твоя живот, а не се появяваш от нищото ти в неговия. Предполага се, че ти вече си се установил, изградил си си живот, правила, имаш амбиции и определен стил на живот. Детето променя нещата, но не чак толкова (говоря на ниво ценностна система, стил на живот, въобще по-духовно). Ако ти си си бил егоист, детето няма да те направи по-отговорен и по-малко егоист. Така, че детето е длъжно на родителя - да се научи да живее в неговия свят. Товане винаги е лошо, а дори е полезно. От дсруга страна, никой не е бил насилен да става родител. Така че родителите определено са длъжни на децата си! И то много.
Аз лично смятам, че основна цел на всеки родител е да възпита самоуверени, отговорни и отцеляващи индивиди. И за това е необходимо да се положат усилия и много жертви.

А по отношение на въпроса за бърникането в детското мозъче! ІАз мисля, че никой независимо дали е дете иле не, заслужава да получава каквото иска, стига да знае какво иска, и то да не е в негова вреда. А борбата за децата, безогледното налагане на своята личност и желание, без да се съобразяваш с детето си е честа проба ЕГОИЗЪМ и простотия!

Днес не ми е много силен ден, така че постинга стана доста объркан, но..го оставям

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите